Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2018 11:29 - Един прострелян булдог
Автор: elievgenieva Категория: Изкуство   
Прочетен: 166 Коментари: 0 Гласове:
0



   Вече десет години репортерката Евелина Георгиева обичаше Европейския съюз. Въпреки проблемите му, въпреки Брекзит, въпреки всички чиновници, които Съюза хранеше, въпреки всичко. За това тя имаше своя лична причина.

                             ****************************

  Беше 1999 година, късна есен. Отговорната редакторка Зоя Петрова вдигна телефона.

- Да, господине, кажете…. Аха…и как влязоха ….Добре, добре…А майка ви и баща ви ….аха …Добре кажете адреса, ще изпратим веднага екип.

Петрова затвори телефона, помисли малко и извика:

- Евелина, ела бързо!

Младата репортерка Евелина Георгиева се приближи към по-възрастната си колежка. Беше вече от седем години в телевизията, но още си минаваше за млада. Притъмняваше, днес нямаше репортаж и тъкмо мислеше да си тръгва, но…явно щеше да има работа.

- Евелина, абе, някакви барети май са влезли погрешка и са простреляли някакво куче. Адресът е в „ Лозенец „… Иди да видиш какво става. Ако е интересно ще го вкараме в новините в 19. Хайде, бързо !!!

 Евелина безропотно и доколкото може бързо тръгна. Все още не й тежеше. Знаеше, че и това ще се случи някога, но сега беше пълна с енергия и жажда за изява. Слезе при операторите. Обектът беше извънреден. Дадоха й Иван- малко лудичък и вечно депресиран, но поне снима много. „Няма да имам проблеми с кадрите- помисли си Евелина.

  Стигнаха в „ Лозенец „ сравнително бързо. Въпреки че минаваше пет и половина следобед успяха някак си да избегнат задръстването. Знаеше, че търси къща. На посочената от редакторката й улица имаше само къщи. Солидни, дву- или три  етажни, почти еднакви. Намериха номера и там вече ги чакаше мъж на около четирийсет.

- А, Телевизията, здравейте, здравейте. Аз се обадих, аз съм сина. Елате, елате.

Мъжът припряно повлече екипа към нещо като механа в приземния етаж на къщата.

- Искам всички да разберат какво стана. Искам обществото да научи за това беззаконие…това никъде го няма- видимо афектиран говореше мъжът.

- Добре – каза Евелина- сега ще включим микрофона и камерата и вие ще ни разкажете какво се е случило.

Иван включи камерата и мъжът започна. Той не живеел тук. Идвал само от време на време. Къщата била на родителите му и двамата на над осемдесетте. Днес в късния следобед старците   седели в хола на втория етаж и гледали телевизия. Компания им правел десетгодишния булдог Филарет. Изведнъж в хола се чул гръм и трясък. Хора с черни дрехи, маски и оръжия нахлули в стаята, крещейки неистово „ Не мърдай! Легни! Легни! „  Филарет уплашен скочил с лай към тях, но един от хората в черно веднага го проснал на земята с изстрел. При тази гледка бабата припаднала и може би това я спасило от по-страшното, а дядото  още в свяст се свлякъл на дивана.

- А после- попита  Евелина- какво е станало?

- После- продължи мъжът – явно ония са се усетили, че не са където трябва, свестили майка ми, казали им да ми се обадят и аз дойдох веднага… Но така не може, искам извинение……

- Добре- попита Евелина- какво всъщност е станало, някаква акция ли е имало?

- Ами, обяснения не дават. Сигурно са търсели някакъв престъпник и са объркали къщите. Знаете, напоследък все арестуват някого, тоя новия министър се престарава…  Ама мен това не ме интересува. Щяха да уморят родителите ми.

- А те къде са сега?

- В болницата, да се освидетелстват. Ще съдя МВР, няма току –така да им се размине всичко това.

- Кучето как е ?

- А, елате горе, елате да снимате всичко. Сами ще видите…

Тръгнаха нагоре по стълбите към втория етаж на къщата. В хола наистина цареше Хаосът. Първото, което се виждаше беше проснат в средата на стаята безжизнен булдог. Кучето беше омотано с бели бинтове, през  които прозираше червена кръв. При по-добро вглеждане ставаше ясно, че кучето тихичко попъшква.

- Жив е още, но не знам докога- каза мъжът, проследил погледа на Евелина.

Стаята беше в плачевно състояние. Прозорецът на хола с все дървенИя беше изкорубен, явно през него бяха влезли спецчастите, и се беше наклонил заплашително навътре към стаята. Навсякъде по пода имаше трески, търкаляха се и бинтове и разхвърляни лекарства. Явно баретите бяха превързали набързо простреляния Филарет. Фотьойлите кой знае защо пък бяха преобърнати, холната масичка- също. Иван засне всичко до най-малкия детайл.

- Ще ми заплатят всичко, прозореца, всички щети и най- вече моралните- не се успокояваше синът на пострадалите.

- Добре, а възможно ли е да са търсили някого, който наистина е бил в къщата? 

- Ама, моля ви, нали ви казах, объркали са се. Ние сме почтени хора. И аз, и родителите ми. Кого ще крием? Полицейска грешка си е това. И искам да ми се извинят…..

- А кога ще се върнат майка ви и баща ви, за да запиша и тях, че трябва да бързам за новините в 19?

- Ами, всеки момент, надявам се, да излезем навън да ги изчакаме. Аз останах тук за вас, а тях изпратих с колата, с един приятел. 

Почти тъкмо излязоха от къщата и бабата и дядото се появиха. Разказаха същото, което вече бяха казали на сина си, а той на Евелина. Добави се и малко нова информация – след погрома дядото е с захар в кръвта 22, а бабата с кръвно – 200 на 120. И двамата старци още се тресяха от нерви и не бяха са отърсили от кошмара. Бабата тихичко приплакваше. Евелина предателски се зарадва -“ Супер ще стане репортажа, полицейска грешка, простряно полумъртво куче, баба и дядо пред прага на смъртта…“ Но трябваше да побърза, ако искаше всичко това да влезе в новините в 19.

  Сбогува се набързо с дядото, бабата и сина и тръгнаха с Иван. По средата на пътя се сети, че е забравила облечката на касетата и се върнаха отново да я вземат. Изобщо нямаше време. Към 18 и 30 Евелина влезе в Нюзрума. Зоя Петрова я чакаше.

- Е, става ли нещо ?

- Супер е, баретите влезли по грешка в една къща. Застреляли кучето, бабата и дядото пък са зле, синът е бесен…

- Добре, бързо пиши!

- Но, Зоя. Не мога да изгледам материала и да чуя синхроните,  имам един час заснето….

- Нищо, пиши каквото помниш, синхроните ще ги  оставим за новините в 22.

И Евелина написа. Всичко както си беше. Вярваше, че историята  е такава каквато я разказаха хората, съчувстваше им и смяташе, че трябва да получат извинение и дори обезщетение за грешката. Буквално в 19 без 10 записа звук и влезе да монтира. Налепиха набързо кадрите, а още при монтажа режисьорът и монтажистът охкаха и ахкаха.“ Значи е яко, помисли  Евелина, ще се хареса“.

    Нещата рязко се преобърнаха към 19 и 10, малко след като репортажът мина в новините. Евелина вече слушаше синхроните на бабата, дядото и сина, когато в стаята връхлетя директорката на новините. Тя беше приятелка на жената на премиера. Той пък строг, намусен и вечно сърдит на народа си десен политик дойде на власт преди две години след големите протести срещу правителството на социалистите, в които разбира се и Евелина участваше. Директорката се нахвърли срещу нея:

- Кога успя толкова бързо да се върнеш? Аз те чаках, не ти ли казаха? Кога успя да монтираш, без да те видя, че го и излъчиха!

- За какво става въпрос ? – попита объркана Евелина.

- За какво, за какво? Обади се пи ар- а на вътрешния министър, сега ще имам проблеми, ох, омръзна ми от вас- и директорката се фръцна в посока на кабинета си вероятно, за да  разгледа новия алманах за мода. Беше известна със страстта си към дрешки и обувки.

На Евелина взе да й се изяснява. Явно пи ар- ът някак си беше разбрал, че тя е снимала старците и се беше обадил на директорката да спре репортажа. Почти веднага след нея дойде и главният редактор Чочо.

- Евелина, няма смисъл да слушаш синхроните. Това няма да мине в 22 .

-Но, Чочо, защо …всичко е вярно …. така беше…

- Обади се пи ар- ът на вътрешния министър Нончо Нонев. Не може.

- Но, Чочо, това се е случило- не отстъпваше Евелина.

- Ти не чу ли? Да не искаш кабинета да падне? А? Просто престъпникът е бил в съседната къща, объркали са се, после са го заловили…и това е….

-Не, не искам кабинета да пада, само да се извинят, голяма грешка е…. 

- Млъкни, млъкни, че тоя пи ар ще ми види сметката…без повече да разсъждаваш!- и Чочо се покри в кабинета си.

За въпросния страшен пи ар Евелина само беше чувала, МВР по принцип не й беше ресор, случайно отиде при старците. Но не можеше да разбере какво толкова страшно има в репортажа й. Докато страдаше и се чувстваше виновна /излезе, че е нарушила спокойствието на шефовете/ Евелина видя, че Чочо отново идва. Сега пък какво ? 

- Виж, каза той, дойде прессъобщение от  МВР за акцията. В 22 репортажът ще бъде- ти четеш съобщението.

- Но, Чочо, а синхрони на старците ?

- Какви синхрони, бе! – и Чочо пак се врътна в кабинета си.

Евелина зачете- „ Днес следобед при успешна, ювелирна акция на МРВ в ж.к. „Лозенец“ в столицата е задържан особено опасния престъпник Ю. А., издирван от Интерпол. При задържането му специалните части са проявили смелост и находчивост…. и т.н. и т.н…..“ Нито дума за счупения прозорец, простреляния Филарет и треперещите баба и дядо. На Евелина направо й призля, вече се чувстваше пълна отрепка за това, че предаде доверието на хората и няма да може да ги пусне да разкажат историята си. Проклинаше се и че не успя да пусне синхроните им още в 19 часа, тогава след свършения факт МВР нищо нямаше да може да направи. Но, вече беше късно….можеше да направи само едно…. Евелина беше още млада репортерка, срещу шефовете си и цензурата не можеше да се бори/ а в онези години срещу цензурата никой не можеше да се бори/, но все пак събра смелост и отиде в кабинета на Чочо.

- Добре, Чочо, ще го прочета, но не искам да изписват името ми!

- Добре-  уморено и благосклонно се съгласи Чочо. Самият той не беше лош човек, но харесваше намусения премиер и беше готов на всичко, за да не поставя правителството му пред каквато и да е криза, била тя с прострелян булдог.

Сводката на МВР за героичната акция мина по телевизията, прочетена от Евелина, а няколко месеца по–късно заради това или заради нещо друго, нацупеният премиер освободи вътрешния министър Нончо Нонев. Заради урока по цензура Евелина намрази този човек завинаги.

   Именно затова пък обичаше Европейския съюз. Защото забеляза, че никога повече, откакто страната й през 2007-ма влезе в Евросъюза, никой не се опита да се държи така с нея. И като й докривееше нещо, че видите ли евродепутатите ни взимали толкова много пари пък нищо не вършели, че Европарламентът вече не си знаел броя на чиновниците, че Евросъюза давал пари за глупости, а за благосъстоянието на хората в България не го било еня, се сещаше за репортажа с простреляния булдог и си знаеше, че и по-лошо е било. Много по-лошо…

   Колкото до самия булдог, оттук- оттам Евелина разбра, че той се  оправил и доживял до отредените му 14 години. Гледал го синът, защото старците се споминали година, две след случката. Синът пък никога не получил очакваното обезщетение дори и след като министър Нонев паднал….              




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elievgenieva
Категория: Изкуство
Прочетен: 4676
Постинги: 2
Коментари: 1
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031